имам нужда от това място
имам нужда от анонимност
бесовете
които никой не може да поеме
страхът
коя съм аз
какво направих... отново
защо защо защо
и вината от това
че не изпитвам вина
когато нещо е било красиво
и се прибирам
сама
с мисълта за нея
с мисълта че можех
и да не съм сама
с мисълта
че всъщност вече нямам нужди
които не бих могла да не задоволя
шест години по-късно
един призрак в мен
събуден
и надраскан
от набола брада
знам че би я заболяло
и никога няма да разбере
че без нея щях да съм курва
и никога не съм се съмнявала
в това
че е най-важна