да се извиня на себе си първо
след това на всички подред ( слагайте се както вие прецените )
мога да поправя много неща, имам желание..но нещо не съм уцелила времето..отиваме утре с един час напред, а не назад..може би зимата, тогава пък ще са вече в зимен сън желанията
само глупости говоря, защото не смея да кажа това, което наистина трябва да е
няма да се обадя, нито да те видя...изглеждаше(всъщност по правилно е да кажа "беше", но някак не мога да го призая..затова омекотявам) толкова щастлив, за да имам правото да се бъркам
няма да звъня, нито да те виждам..само ще си мисля по-малко..
толкова ме хваща яд на мен си, и звуча по детски отклонена