Слънцето се усмихна и на този ден! Той минава леко и кротко. Часовете се изнизваха безмислено, но приятно. Докато не се появи моята приятелка с която ... пушихме. И всъщност цигарите бяга в мен. Отказахме ги с много труд и изведнъж се изтърсва пред мен с братовчдека си и ги иска. Тогава през мен мина топла и студен пот. Притесних се и започнах да треперя. Уплаших се за нея! Как не устоя? Та тя е силна! И замислям се сега - не е ли това поредното простросмърно изкушение? Почваш "ей така", ала се пристрастяваш. Днес ти няма нищо, но утре. Ужасно е как човек бавно си съсипва живота. Цигарите нито са вкусни, нито приятни... Защо? За да те броят в групата на "готините"? За да избягаш от проблеми? А бягаш ли наистина? Не, не и не. Затъваш в още проблеми. Къде е изхода? Мъчно и тежко е на човека, който иска да се избави от този порок, ала не е невъзможно. И ето връщам се отново в света и се свестявам. Решавам да съм силна и излизам с тях, без да се включвам в тяхното "забавление". И пак ми е приятно!? Не се излгам, не пуша, не се мъча и не се съсипвам. Да, аз мога. Да, аз ще се справя. ... И да - аз направих първите крачки в тази тиха война с простосмъртното изкушение.