Моята последна страст – момчето, по което си падам от известно време, наскоро е гледал някакъв филм и аз бих желала да представя на вниманието ви кратък откъс от това, което той ми написа в изблик на вдъхновение:
"Героят вече губеше всякаква надежда. Имаше рожден ден, а никой нямаше да му се обади.
В магазина, откъдето пазаруваше, всичко имаше срок на годност – дори минералната вода и фотолентите. Дали съществуваше нещо без срок на годност? Тук повечето хора може би биха си мислили за любовта, защото всички са гледали американските романтични филми, които натякват с безпомощни крясъци, че любовта е непреходна и не се купува с пари. Въпреки това, поглеждайки назад към собствения си опит, отговорът, който тези хора подсъзнателно щяха да се съпротивляват да приемат, щеше да изкара на повърхността хладната отчайваща истина на живота им...
Героят беше влюбен, но си мислеше за друго: ако спомените можеха да се опаковат, дали тогава и те биха имали срок на годност? Дали би имало някакво значение каква ще е тя? А какъв ли би бил светът, в който най-средностатически купувач с кошница в ръка, сбърчил вежди настървено се взира в ситните надписи върху опаковката на продукт за спомени, който до голяма степен отговаря на изискванията му за количество, качество, цена и произход и той най-вероятно щеше да си го закупи?
Героят бягаше редовно, но не за здраве, а защото искаше да изцеди излишната вода от тялото си, за да не бъде способен да пролива сълзи, когато плаче.
Вече се развиделяваше, а той продължаваше да тича, защото му беше много тъжно, а голямата тъга отприщва всякакви неподозирани запаси от сълзи, скрити из разни тайни и неподозирани кътчета на тялото, които висши сили умишлено са пригодили в момент на подла гениалност, с единствената цел да изненадват хората по най-простосмъртния начин.
Започна леко да вали. Героят беше останал без сили, затова спря да тича и седна. Плачеше. Целият беше мокър, но от очите му не се стичаха сълзи. Наистина никой нямаше да му се обади и това прозрение развърза от небесния таван изтъпялата гилотина на самотата, която се стовари с цялата си мощ върху раменете му. Тогава той реши да се отърве от телефона си. Беше безполезен.
И точно в този момент, когато беше решил да се изправи с голи ръце пред предизвикателството да започне живота си отначало, без изобщо да храни дори и бегъл оптимизъм, че ще успее, точно тогава зарязания в дъжда телефон иззвъня коварно..."