Реалността се разпада на „преди” и „сега”; на нейното А.
Цъфнаха лалетата, трябва да се добера до морето и неговата душа...До неговата душа. Странно моя. Нито веднъж не се запитах коя е тя и какъв е сега(?)
Какъв цвят са добили очите му и медният отенък на слепоочията.
Човекът преди всичко!
Пред мене седеше учудващо пухкава,сякаш недокосната коса и кожа, почти прозрачна и надишана от нежност.Жена и дете едновременно, до нея- в естествен сън- от онези момичета които напоследък се срещат (и е мода) да се обличат като Алиса в огледалния свят- с червени лъскавки пантофки. Почти съм сигурна,че е водна. Отстрани- розово напращяла, полунабоядисана, кокетно повишаваща тон, с лице-ягода...жена.
Танго, което взривява кръвта и сетивата ми из нея.Макар че ме дразни как започва.
Всяка болка в гърдите инфаркт ли е? Всяка влюбеност любов ли е??