Следобед, на работното място някъде из пространството:
- Ще ме изчакате ли да се видим днес след работа?
- Ваня не може. Мария също. Аз не знам още. Зависи.
- От какво?
- От това дали имаш желание да се видиш само с мен. И то толкова скоро след последната ни среща.
- Теб те виждам по-често и от Иван. Това не ти ли говори нещо?
- Говори ми много неща, но очакванията ти остават неясни за мен въпреки всичко.
- Хайде помисли тогава, ще помисля и аз и ще говорим пак след 1 час.
- Не искам да мисля. В ушите съм си наврял музика за психопати, за да не чувам мислите си, както момичето в онзи ресторант за бързо хранене... Нищо чудно, че напоследък всеки ден някъде се намира някой да ми каже, че съм луд.
- Понякога си много откачен, наистина. Но това не е толкова лошо, колкото си мислиш. Помисли си все пак за довечера: да не се окаже пак, че си забравил за някой ангажимент, например, както онзи път.
- Това се е случило само веднъж, няма нужда да го превръщаш в тенденция. Ако се замисля, твоето отношение е далеч по-достойно за критика. И все пак, съмненията ми по отношение на твоите желания за довечера все още се реят във въздуха като нишки на паяжина...
- Ето, това ме дразни в теб: твоето желание винаги зависи от желанието на другия.
- Вероятно наистина не излагам желанията си по най-красноречивия начин, което мисля, се дължи на моята изначална нерешителност. Но се учудвам, че това може да дразни, и то точно теб. Но от друга страна какъв е смисълът да казвам какво желая след като съм сигурен, че няма да си склонна да го направиш?
- Ако не знам какви са ти желанията, въпреки ентусиазма ти, в мен винаги остава съмнението, че приемаш това, което ми е приятно, просто защото не можеш да откажеш.
- Разбирам те много добре, но не мислиш ли, че е твърде възможно да нямам желание за това, което предлагаш, да мога да ти откажа най-спокойно, въпреки всичко да пренебрегна себе си и да направя това, което ти носи наслада и това, в крайна сметка, да ме кара да се чувствам удовлетворен?
- А точно това е втората причина, поради която обичам хората като теб...