слушам музика, която не ми влияе добре, това място също! и знам че трябва да тръгна вече. трябва да си хвана багажа и да замина, защото мястото ми не е тук. но обстоятелствата ме спират.
ще стискам зъби и може би ще стане по-добре.
искам да отворя очи и сутрин да видя, това което ще ме успокоява. защото вече нямам сили да обеснявам позицията си.
искам просто да хвана живота си и да го усетя, че е мои.
и мисля за неща, които загубиха смисъл още преди да за почнали. и за любов става въпрос или по искренно казано, желание. желание да имаш даден човек просто защото те побърква и защото знаеш че няма да го видиш никога повече. плаче ми се както като бях там. на балкона.
сама, но по-спокойна. а сега всичките тези хора влизат и излизат...
искам да замина пак, не е хубаво и там, но поне не е тук...
всичко придоби толкова нереални измерения, и цялата треперя и Radiohead не ми помагат особено...край с тях
...