Страности без край...
чудатости също и те нямат...
седим...чудим се..
мислим...
а на вън е леко .
нощ
красива не е дъждовна...
и мислим...
за себе си,.,
за нашите планини...океани и
улици...
има малко тъга в мисълта ...
има и усмивка ..съзреш ли я ти...
погледни...погледни се...
попитай себе си и отговори на глас...
за една усмивка ...и много плам..
знам, знам...неясности безкрай...
затова дълга ми е да бъда тук ...
странен звук е звука на дума с неясен край...
тя звучи в очите и кънти в душата...
думата за нея става дума тук сега..
лек втрец подухва ми косата...нощ
тъмна ...сам тук в двореца мой...
усещам аромат...красив...
цветя може би..или пране...
знам ли...
слушам...слушам...
и заспивам тихо...
вече...
уморен...
от своя ден...
с усмивка за теб
и мен...
спи.....и
бъди ти...