Ниска, Тъмна Къща с яркооранжви прозорчета(мрежести).Горят,издули бузки срещу тишината вън.
Безсънища и черни дупки,пълни с руси демони и тъмнокоси жертви.Адски пламък,който не изгаря...
Затворена.Розови храсти.Смокини.Решетки от страст.Отрязъци светлинка-мъждукащо кандило.
Усещам почти физическа болка от близостта му, ЧУВСТВОТО...Пркалено силно е, дори за мен. Заловещо, ЧУДОВИЩНО ЧУВСТВО.Надига се лепкаво у мен, готово да ме погълне завинаги.Чупи ме костичка по костица, изсмуква до капиляр розова кръв. Ужасно кървя-отвътре и отвън. Ако не свърши всичко това скоро ще умра.Ще ме убие,обещавам! Той е по детски мек, ухае на олеандри и дъжд.По вкус дъхти на ром, мед и шоколад.Жестокост.Нима с времето хората не си омръзваха(?!)Къде,по дяволите, е наречената рутина?И ако времето при мен вали наобратно, питам се докога...ще издържа да го обичам(ако не умра...)??