Kървaва луна изгря снощи,
когато за миг се обърнах и видях...
луната тъкмо се показа в пълнолуние
но кървави следи личаха по нейната гръд.
Кръвта потече силно и замъгли
хоризонта на нейните мечти,
в огън и пожари тя запламти
за борбата, която
бе силна, жестока
и едва не взе си живота.
Πремина,
отихна,
отиде си бурята...
отдъхни се вече....
Тихият пристан напомня за раните
отекват силно страдания...
Мигът за пречистване настъпи
дъждът силно се упъти
и безброй кървави капки рукнаха
дълбоките дупки те да лекуват..
Време е сега за сълзите
луната показа ви го вече
обърни гръб, наведи главата
почувствай как водата
бавно се стича по жлезата
на отровената нишка на душата...
Дойде време за миг в тишината
дъждът да отмие мръсотата
и капки чистота
да нахлуят в душата.
Завърни се във вкъщи
сгуши се натопло под одеалото
отпусни нежно глава
и детски ти притвори
насълзени очи
и тихо се помоли
за прошка и милост свята.
Спи, дете мое...
Прошка в съня потърси!...