случвало ли ви се е да отворите профила на някой,по ваше желание?
случвало ли ви се е да сте го прочели от началото до края,с всичките му думи,песни,дестинации и снимки?
накрая,след всичко това,случвало ли ви се е да се насълзите...от мъка,може би, или нещо по-силно?
на мен вече ми се случи...това е новото ми хоби.
сякаш,чрез очите,думите и музиката на другите доказвам на себе си,че съществувам.Всъщност,доказвам,че болката съществува...
сълзи,защото еди-какво си от еди-коя си дата на еди-коя си година е било преживяно и описано...радвало е или най-често е боляло...
сякаш отварям вратата на стая,обитавана от призраците на миналото.
Винаги изпитвам страх преди да отворя поредния профил и някакво чувство,като че ли го правя насила.И,все пак го отварям и чета...и разглеждам...а,накрая плача без глас.
Защо го правя?
Болна ли съм?
или вече не вярвам,че има хора...