Загубих се в някакви изначални сюр-реалности. Далечината ме кара да виждам различно.
Къде е разликата.
В един процеп на времето, избягвам да говоря със себе си. Той ще се завърне, за да си дойде всичко по местата. И принцесите да са си принцеси и принцовете да им носят закуски и да вдъхват от уханието на косите. Без оная 13-та нотка.