Самотни опити. Странна форма на доверие. Бързи, застрелващи въпроси. Лигавщини. Станала съм садист. Предизвиквам болка с всичко, което правя. Веднъж. Два пъти. Не-казване на време. (Аз как да знам?!) Вече не съм само аз. Мразя се в първо лице. Експеримент 2 е на път също да се превърне в обществен (като любимия ми номер 3), защото всичко е истина. Не се притеснявам, че лъжа, защото всъщност аз не лъжа. Просто нивата са различни. Не смея да си преброя нивата на възприемане. Не смея да си преброя хората и начините, по които ги обичам. Защото наистина всичко е истина. За една година успях да достигна до това. This is my truth, tell me yours (oh so Manic street preachers). Не смея и да си помисля, че лъжа. Един и същ въпрос, зададен в 3 паралелни ситуации от 3-ма човека (да, аз съм в основата на ''предай нататък''): сутрин на заспиване --> вечер на заспиване (аз бях) --> сутрин на събуждане.