красивото нещо се откачи от кукичката, когато машиният отвори балконската врата
знаех че съм го закачила на неправилното място, но там седеше най красиво
красивото нещо тумна на пода сред разлят восък и парчето от глинените си пипала, и опвтарях споко споко, ще го залепя, за да не се сдухат и пешко и машншят заедно с мене.
маша го намери някъде, отиде да остави количката в офиса и се върна със него, някаква плетеница от глинени пипала, каза на теб ще ти хареса и ми го връчи
страшно красиво беше красивото нещо и аз направих свещник от него да виси и да хвърля сенки, с червени прежди, а то се откачи
първите три пъти като отваряха вратата треперех и си казвах че ще падне, мислех даже да сложа коша с дрехите от долу
после го забравих
пещерен свещник приличаше на хиляда входа за пещери един през друг
висеше и се поклащаше
може да го залепя
ако си спомня кое къде е било
за секунда всичко стана такъв пъзел, някъде между анархистките твърдения на дуня, и морчиба
прас
бях сигурна че е временно
че нещо ще се случи
ако намеря добра глина да го залепя, като амфорите в музеите
mend
that''s what i have to do