зависимост от копнежи
нужда за такива и липса
влаковете ме подминават, а и си изгубих гарата
нямам сили да кажа, това което крещя в себе си
говорих час и нещо безмислици, просто ей така, за да не се наложи да съм искрена
и за да остане чувството, че съм лъгала толкова съзнателно и нагло - себе си
отричам винаги, че чувствам
струва ми се толкова страшно
а времето си минава и сигурно ще съжалявам (колко мразя това ) за пропиляното..но себе си не умея да надскачам (все още)
не мога да опиша музиката в мен, и да я изразя..само образи и желание да споделя
но съм статична (контрол????)
спирачките ми са винаги на on, и се наранявам толкова повече от нужното - рефлекс don''t hold yourself like that you''ll hurt your knees