днес беше тоооооолкова мързеливо, затова ще разкажа за други дни.
в петък нали така ваканция, но както няколко хиляди неща тази година, чувството се провали заради усещането, че това е последната. край, няма повече. изобщо обаче не ми попречи да стана пак в седем и да се чудя цяла сутрин какво да правя. после търсих подарък за ани, но тъй като на практика не я познавам (освен един мн мн задушевен разговор, но той беше лято 2003, а тя е пораснала малко оттогава и изобщо този разговор беше за съвсем други неща), не можах да измисля/забележа/изобретя нищо знаменателно, затова й купих цвете. оранжева роза, много яка :) и накарах цветарката да прояви ''креативност, фантазия и оригиналност'' или нещо такова, на което тя не ме изгледа неодобрително, а най-съвестно заряза това, с което се занимаваше и се справи великолепно, че и ми се усмихна, когато казах "Уау". следващия път пак от нея... (на раковска (май) има фризьорски салон на име "Цуки & [insert a random female name here]". според мен тя се казва цветелина, косата й е изрусена (или на кичури), обича мушкатото/фикуса/лимона в ъгъла на хола и има дебела мързелива котка. баща й или е много разочарован, но се прави, че не му пука, или пък е зарязал майката в мига, в който е разбрал, че тя е бременна и наистина не му пука). после цяла вечер си говорих с ели (за глупости, театър кино стани богат ще си шия роклята сама хаха като в песента да бе много е яка тая песен), за което гаджето й дискретно се разкрещя (достатъчно дискретно наистина, за да не разбере никой преди тя да дойде почти разплакана и малко трепереща от ярост гняв потъпкана свобода къф е тоя бе аз си тръгвам недей добре няма дай ми водка). аз го харесвам. той мен - също, или поне така си мислех доскоро :-/ но после всичко беше наред и се прибрах пеша през мусагеница и младост, само венера - ярка и изпитателна. едни храсти ме изплашиха много и нагазих в някаква отвратителна кал, която изстъргвах много внимателно на другия ден.