От седмица и нещо ме е обзела една не-обичайна за мен суета...
Значи,аз не понасям нещо по ушите си,по пръстите си,покрай врата си;не нося златни и сребърни неща/допреди месец носех за последно едно сребърно синджирче,но и него го игнорирах/...значи,изобщо не трая пръстени,а сега искам да си имам поне един/обаче пак избягвам златото и среброто/;сега нося само две гривни на двете ръце/едната - от естествена кожа,а другата от плат/;още не мога да се навия да си сложа нещо около врата :))) За ушите - да забравим. Последно носех обици на 17-18 години,ако не се лъжа. Въпреки,че силно се изкушавам за нещо метълско със синджирче по цялото ухо :)))
Иначе нова татуировка - с удоволствие! И за това мисля :)
Изобщо не мога да разбера какво ми става...когато бях на 14-15 си падах по какви ли не "джунджурии".Тогава носех всичко,което ме заплени! Дори си спомням за един куриоз...мое дело - представете си една обикновена кожена връв и на нея нанизани малки гайчици,като между всяка една има по едно възелче :))))...много съученици ми се чудеха,а баба ми не можеше да ме погледне и веднъж ми каза,че ако не сваля това "нещо" от врата си,няма да ми дава джобни...аз не го свалих и тя се предаде хахахха
Сега не бих си сложила такова произведение на ексцентричното изкуство...пораснала съм,изглежда :(
Тогава носех шарени дрехи...сега май пак клоня натам...искам не шарени,а карирани ризи,например...черното си остава класика и не мога да се откажа от този цвят :)
а,и кецове...това беше върхът на всичко...абе,ще се видя на какво ще заприличам накрая...
ако не е хубаво,поне ще е уникално,в това не се съмнявам.Странното е,че аз нямам определен вкус към дрехите и нямам точно изграден стил на обличане,но имам и претенции - да не изпъквам сред хората и дрехите ми да отговарят на характера ми,може би,незнам...а,като се има предвид какъв ми е характера,представям си...
пак ще стана лапето,което бях...
ами,оплаках ви се...сега,пак се залавям на работа...че и утре пак - ах,тази Черрррна събота! Хахахахахаха!! :)