прибрах се преди 10 минути.. беше ми много студено. а преди това точно заради якето си се прибрах, за да си облека по-дебелото.. е, ефекта се е изгубил някъде по пътя към вкъщи.
замислям се дали със споделянето си тук не се натоварвам... защото знам че като си пиша нещо това се чете от някакъв брой хора. не искам да ме познават. искам анонимност, но не такава да не си пиша името и пощата, а само да не се знае кой съм. защо ли? мм.. да, глупаво е. от година насам привикнах като ми има нещо да си го споделям тук, а сега вече не знам дали е правилно.. дали споделям нещо и дали само не усложнявам нещата със самото писане. и май вече напълно си разбирам, че това виртуално споделяне изобщо не ми помага.. смисъла го няма.
преди около ден и половина ми беше глупаво точно защото едни от най-близките ми хора не ме разбираха.. бяха до мен, но само физически. не ги чувствах близо. днес също. има моменти, в които сякаш ми показват, че или мен ме няма, или те не съществуват. не искам да си живея в лъжи. искам нещо реално.. до което мога да се докосна и да усетя.. нещо, което да съществува и да се развива също като мен. трябва да си вадим изводи от грешките и да се стремим да не ги повтаряме.. и.. и аз се усещам как не трябва само да мисля, а да действам. нищо не правя. дните си текат.. ден след ден. с нищо не ги запомням. като дойде новата година и ме питат дали ще запомня с нещо изминалата година.. не се сещам за дати.. помня само някакви глупави моменти, в които съм бил зле.. това не е нормално. не искам да е така.