Високо момиченце, не толкова слабо колкото празно. Притеснена усмивка. Шини. Малко мрънкане. Черна коса, румени бузи, светла кожа. Досущ като андрогинна Снежанка в началото на пубертета. Отблъскващо безчувствена Снежанка. Обяд - настъргани моркови, хляб, домати. Най-силната проява на човешко за цели три дни - пие кафе.
После, без притеснителни усмивки. И после иска думата. И после не дава думата.
Съчетание от мъжка арогантност и женско лицемерие. Но нали е малка, може да избере да не ги забележи. Или наистина не забелязва? Позицията над другите опиянява.
И иска още. Още. И никой не се противопоставя, само се отегчава.
Безсъвестно погазени под кокилести крака, тръните етика и морал лежат. Пътят не е важен, важна е целта. Малките момиченца имат други цели, не пътя. Цели, написани на хартийка. Цели, аплодирани.
Фука се и се радва искрено.
А ако когато нито се радва, нито налага своето? Тогава като малко момиченце с пречупен каприз се обляга на чина и заравя глава в шепи.
А аз си позволих да завиждам...
Но нищо. Повече никакво, дори и толкова фалшиво спътничество. Аз си имам моя път и обичам. Имам и предишните пътища, истински.
А ти дано на време разбереш, че най-големите перверзии в света се случват в политиката. Момичетата на Шиле са красиви и човешки.
На добър път... дано го забележиш, а не подминеш.