Обикновено си отиват хората, а днес за пръв път разбрах, че могат да си отиват и местата. Първо като минах с колата ми се стори, че ТО (мястото), не е там, където го бях оставил. Тогава не обърнах внимание, защото ми се строи, че съм се разсеял и просто не съм го забелязал. Сега, обаче, съм сигурен. Наиснита го няма. Върнах, се но мястото не беше там. И ми стана малко по-тъжно, отколкото на изпращането на Дими. Защото хората трябва да си отвиат, понякога несправедливо, понякога за наше добро. Но местата са си наши, никой не може да ни ги отнеме, защото те са ничии. Или понетака мислех.
п.п. Мисля, че смисълът на дома е именно в това, че никога не си отива и винаги ще бъде тук или там, където ще се върнем.