Мирише на утро, есента е прясно изкаляна и училищна, пръсната из целия град. Влакове, бознисто кафе.Пътят над крепостта е зелен, ярък от дъжд и минувачи с червени чадъри(мухоморки)"когато се страхувам искам теб"
Спряхме, докато не спря дъждът, изпотихме стъклата, издишвайки сладникав пурен дим, карамелени усти,скрити в гората.После просто си скитахме из града, докато не намерихме убежище в "тунела".
След 3 дни (днес) си тръгнах. Спомен от изминалата нощ-дъждът приспивно трака, арабски фурми, тарамбуки и гушкане.