Отказах се в последния момент, трябваха ми поне два пъти.
Смело ли е да бягаш от нещо наистина важно или тъкмо напротив(?)
После спах под тракането на два лаптопа ( ейж ъф емпайерс), корн и франкенщайн.
Когато се събудих помислих, че спя в задимен бар и се замъкнах в другата стая със сънища-черни и гъсти като катран, много ядосана.
Изпих три чая и си бъбрихме до сутринта. Телефоните не спряха да звънят до обяд, закъсняхме, както и днес, както винаги...
Когато ме изпращаше днес и беше горещо, и влакът закъсняваше цяла вечност, и те целувах почти върху българското знаме на гарата, и ти не ме пускаше, си помислих, че е твърде нагло да го правя точно там.
Знам, че си малък демон-сатана, изкушаващ ме достатъчно жестоко...достатъчно много време.