Привиждат ми се вплетени тела
в хармония с душите си попаднали.
В съня безспирно викам те: "Ела,
да стигнем до където няма връщане."
Дните ни се скитат във виталност
недокосната от повечето хора,
но всъщност истина е, че светът ни води,
посредством трупащата в нас умора.
Редя и стихоплетствам в думи,
а сърцето ми се влива в твойто тяло
и знам прекрасно - ти си ми съдбата...
... но се оглеждам в криво огледало.