...на вратата, ще ти отворя. Не защото си ти, а защото съм отзивчив. Ще ти предложа питие,а ти ще поискаш чай, понеже било късно за кафе, а аз направя и клуб сандвич и ще хапнем на терасата под нощния шум. Ще те изслушам, а ти ще се посмееш на закачливите ми коментари. После ще пуснеш някоя друга сълза, аз ще те прегърна, почти ще се целунем, а кестенът ще ни крие от очите на неспящите съседи отсреща. После ще послушаме малко музика по радиото, ще обсъдим новите филми, а други хора, ще са ни казали последните клюки за бившите ни приятели. Ще накиснеш чашите в мивката, докато се обличам, а после колата ще ни закара до вас. Ще те изпратя до вратата, ще се върна по най-прекия път до нас, а като паркирам ще изключа двигателя. Точно в този миг на абсолютна тишина, нощем, когато се прибираш и изключиш двигателя, а таблото немее пред теб с подканата да излезнеш от колата, понеже нямаш какво да правиш в нея, ще схвана всичко. Аз съм отзивчив, защото една нощ ти звънна на вратата ми.