непрогледна тишина, оглушителна тъмнина...
кръпките по юмруците вече зараснали
и тъй като отдавна не са ми никнали зъби, скоро ще направят рани с връхчетата си по устните
теб не са те питали като малка
но аз, аз знам!
туй, че си сбутала метлата и лопатата зад вратата, не значи, че не сме жени, я. и онази нощница с дантелките още знам къде е. ама скоро... прилепите и совите ще ще се вмъкват гузно в нея, само.
изринахме обора. лаунчвайте кравите и да вървим у дома...