Пръстите ми премаляваха от писане,
нощите преливаха от страст,
в сънищата без умора виках те,
а ти прекрачваше си прага (не у нас).
Беше мой, за малко, като в приказка.
Съм принцеса. Всъщност съм дете.
А душата ми до твоята прелита,
понякога, храна да и даде.
И после се завъртам уморена
от битката със чужди страхове.
Да, животът е игра без сцена...
Да, влюбена съм в него. В теб - дали?