Май доста от първите неща ги забравих, обаче най-важното
за пръв път
избирам
нечие
желание
пред
собствения
си
каприз.
Спомням си някъде от миналото, че най-важно за жените е да са красиви и капризни (третото "к" услужливата ми памет все го пропуска).
Е, има си първи път. Ето го.
За първи път краткосрочното ми желание е маловажно. Моето желание е волно! (по личната ми воля - разумна и чувствена), по-малко важно. от нечии избор. Без да имам нужда от привеждане на доводи, от изпадане в риторика и от доказателства логично-обосновани. За първи път пожелавам нечие чуждо спокойствие, повече от собствения си комфорт. За първи път някой има сила да последва сърцето си и аз да оправдая път отдалечаващ се от мен. Много е яко. Много е различно. Доказателство за едно от най-трудно доказуемите неща. Да, мерси. Егоизмът, егоцентризмът, гневът, всички тези чувства нямат никакво значение. Ама никакво, за мен самата. Много е ново и много е странно. За първи път пожелавам нечие щастие, повече от собствената си мисъл за задоволен интерес. Чак не мога да повярвам, че ми се случва. Много готини уроци се получиха, такива за любознателни. Много думи имам и всички те са никакви, за първи път думите нямат какво да ми кажат и много по-важното аз нямам какво да кажа на тях. Някой да си тръгне и аз да съм щастлива от това, защото той е вътре, вътре, по-дълбоко даже от онова прословуто мое "искам-не искам". Пръстче застинало на пауза. Любов със страст, която може да чака. Джаги със заседнал жетон и топка за игра.
Разлята хармония в такава цялост, че бих потънала в нея и бих забравила даже мен.