Изпитвам лека досада от света и от себе си в този свят. Може би тъй, а може би иначе - все е тая как сме постъпили, защото вече е минало. Изпуснатите възможности стърчат като опожарени сгради. Мисля си с какви ли вещи биха били пълни, какви ли хора биха живяли в тях, по-щастливи, по-олнадеждени, по-интимни...
все тая. Утре ставам в 8.