тонин звучи като тоник, мела звучи като мелъди. мелъди се транскрибира в мелодия, а от мелодия до мело са три букви в главата на една объркана принцеса, седнала на трикрако столче, в осъзнаване на безлюдността наоколо. думата беше меланхолия, май до сега не знаех какво е.
Силно носталгична натура със спорадични уклони към циклофрения. Нищо вярно. Вървя по коридорите на съзнанието си и се изненадвам на избелелите портрети, които висят по стените. ама тва били репродукции. ама, да, здрасти. Иска ми се да ми е познато наоколо, а знам че сградата е бутната до основи и в момента съм временно под наем. Не знам до кога, аз и у нас живея временно, от седем години. Не мога да се усмихна, но не съм и тъжна. странно се чувствам, защото ми липсва вина. няма как да прехвърлям отговорности, защото никой не ме чувства отговорна. чувствам се беззащитна, толкова колкото е възможно да се чувствам самотна. толкова съм объркана, че единственото ми желание е поне да намеря себе си. нали се изгубих, айде къде е м-тел да ми каже, че за да се намериш, първо трябва да се изгубиш.
исках да си кажа, че съм изпаднала в меланхолия. една интересна история е интересна само в собствената ми глава, в момента на излизане през устата ми, под формата на отчетливи звукови потоци, които така уверено физиците наричат вълни, звучи толкова банално-изтъркано-популярна, че чак губи блясъка си за мен самата. без тва нямам път назад. без тва трябва да мисля как да се подреждам, така че да се върна към комфортното си битие, в което да събуждам страсти, да паля слънца и да гледам пълнолуния в компанията на привидения. не знам колко, надявам се на тридневка.
ще отворя само на себе си. ако се върна.