влязох и видях всички фалшиви хора като на филм
видях как някои от тях се опитват да са истински
усетих силата на един истински несломим дух
осъзнах че мразя да пиша мейли
влюбих се в един случаен мъж - оказа се чужденец
скапах се
точно в момента на ядрен разпад
получих неочакван подарък от съдбата (в ролята - пейо)
а именно - книжката със заешките самоубийства :)
после те видях
и дишах след толкова много пластмасови кухи думи
пихме бира до седмочисленици (помня че веднъж се молих и плаках там за теб)
говорихме си за нашите малки неща от живота - за мечтите, за плановете, за близките
ти ме държеше за ръката и аз усещах как се еръщам към себе си
честно, наистина съм на път да стана като тях...
този път успя да ме спасиш
после се прибирах покрай закъснели хора и кофи за боклук
i feel you
знам че винаги ще бъде така
където и когато да бъдем