Днес си припомних всички онези хора,с които се запознах през двете години,прекарани в София. Стана ми малко тъжно. Липсват ми.
Съквартирантки, познати и не чак толкова познати, нови, колегите от работата там, толкова много и интересни хора. Една от съквартирантките ми казваше за хората в София:
-Цветът на България!
И аз се смеех. Искам да разкажа за повечето от тези, с които се запознах.
Имах една съквартирантка на около 30 години. Много красива жена,с руса коса и сини очи. Спеше с иконата на Исус до възглавницата си. Казваше се Неда. Аз пък - Надя. Приятно ми е:)
Неда много ми напомняше за водещата на "Море от любов". Силно приличаше на нея.
-Аз съм Неда. - казваше гордо тя. Аз се усмихвах весело. Всяка сутрин като се събуждах и тя ме питаше: "Днес коя смяна си на работа?". Като й кажех,че съм втора смяна на работа и тя започваше с мил глас:
-Искаш ли да отидем до онова кефене и после да се поразходим из Борисовата.
Аз не отказвах. Сядахме в "онова кафене" и както винаги - за мене чай,за нея-кафе. После,на разходка из Борисовата. Тези разходки си имаха цел - тя ми разказваше за тайната си връзка с един лекар. Била му любовница. А,иначе тя си беше омъжена и имаше малка дъщеря...Мъжът й живееше в същия квартал,където беше нашата квартира...Не помня някога в Бургас да съм била замесена в такива афери,както в София. Когато се прибирахме,не веднъж се случваше да попаднем на съпруга й. Тя се криеше зад мен или около мен. Но,поради светлорусата си коса,която играеше един вид - "сигнално жълто" - мъжът й винаги я забелязваше:))) И ако беше на отсрещната улица,направо пресичаше и разправиите започваха... Беше ми забавно. И много смешно.
Вечер като се прибирах от работа,също ми разказваше за любимия си лекар. Тя повтаряше тази история ежедневно. Не бях срещала толкова влюбена жена.И винаги повтаряше,че Бог ще й помогне. По едно време се почувствах като в сапунен сериал.Няма да я забравя. Неда от Карлово.
Следващата е Мария. От Свищов. По-голяма от мен с 11 години. Учтива, разбрана. Без недоразумения. Жена,която работи в офис. Тя ме поучаваше:
-Защо не си намериш по-добра работа?
Казваше го загрижено. Аз бях "отнесена от вихъра". Харесвах тази свобода - да се разхождам с нея до късно из централните улици на София. Тя веднъж ме попита дали не искам да отидем на театър. Аз пък по-нататък я попитах дали не иска да отидем на ресторант... :)))
Други вечери просто си купувах едно патронче с ром и сядахме на някоя пейка. Тя се притесняваше,като гледаше как надигам малката бутилчица.
-Внимавай да не се пропиеш, Надя.
Аз почти се задавях от смях. Ех, Мария,Мария...
* * *
Тук малко ще се отклоня за да разкажа за една интересна група от млади хора,която прокарваше една интересна тенденция. Чисто и просто 20-30 стотинки...Сигурна съм,че още ги има,може да са станали още повече.
Случвало ли ви се е докато се разхождате да ви спре някй приличен младеж или някоя съвсем прилична девойка с важен въпрос:
-Извинете,можете ли да ми услужите с 20-30 стотинки?
Когато за първи път попаднах на това,бях силно изненадана. По това време вече бях свикнала с клошарите на всеки километър и пенсионерите,ровещи в кофите. Това,обаче,беше нещо ново за мен. Една нова изненада :)
Аз почти всеки ден се изненадвах от нещо. Значи,тези млади хора не са клошари или бедни;дори мога да се обзаложа,че те си имат дори повече от 20-30 -стотинки в джоба,но защо да ги дават,като може да ги вземат от някой друг...
Значи, аз съм сменяла две квартири,като и двете бяха в квартал "Яворов"...Точно този,който започва от Орлов мост и нагоре по улица"Цар Иван Асен Втори"...Та,там има едно кино "Влайкова"... Може би едно от най-запуснатите кина в София,но точно поради тази причина ми стана симпатично. Аз там ходех на уроци по китара...Един ден не отидох на работа,заради урока по китара, но Мария разбра и ме смъмри...
-Надя,няма само аз да плащам наема!
За да се извиня,трябваше да излезем пак някоя вечер...
Един ден си седях пред кино Влайкова и минава един младеж,поглежда ме и казва:
-Да ви се намира една цигара?
-Не-казвам -не пуша. И го гледам съжалително.
-Ами,20-30 стотинки?...Ще ви ги върна.
Това с връщането винаги е било някаква мистерия. Ние дори не се познаваме,пък и за 20-30 стотинки...
Както и да е,дадох му ги. Знаех,че ще си купи две цигари.
После продължи нататък и питаше други хора. Аз се изумих. Изглежда добре,повече от прилично на външен вид,а проси пари. Цигари или стотинки. Стана ми интересно. Проследих го с поглед,той премина отсреща и тук-там спираше някой минувач.
Имах една позната,която живееше на същата улица. Беше омъжена,с малко дете. Почти всяка неделя се засичахме тук и там и се разхождахме заедно. Един ден казах на Мария,че ще излизам с Росица(така се казваше познатата). Попита ме дали и тя не може да дойде. Съгласих се. И,така, видяхме се. Запознах ги с Мария. Седнахме пред сладкарница "Пчела". Дълго време се срамувах да сядам там. Първо,че е сладкарница,и второ,че се казва "Пчела" :)))
Аз по онова време ходех в кафенето на СБХ на "Шипка"6
Седнахме и Росица си поиска една цигара от Мария. Говорихме и по едно време цигарата свърши,естествено. Тя се обърна към мъжа си с думите:
-Ники, имаш ли стотинки?
Той каза,че няма.
-Ще отидеш ли да попиташ хората...
Ники стана и обходи масите наоколо. Мария ме гледаше укорително. Аз едвам се сдържах да не се засмея. Всъщност,засмях се,защото знаех какво ще последва. Мария ще ме попита с такива ли хора дружа и други подобни глупости :)))
Така и стана...Тя се ядосваше,не толкова на Росица и Ники, а на мен,защото съм ги познавала. А,пък,че и те ме познават,тя не изтъкна...
После,тя се ядосваше,защото хората оглеждат не само "просещите",а и онези,които седят с тях...и после ще си кажат:Аха,ето значи тези са и ние ще ги запомним занапред...Мария продължаваше в защита на своето достойнство и "имидж",а аз се смеех и още, и още...
Тези трите са една малка част от множеството. Не мога да разкажа за всички тази вечер. Това е тема с продължение.
Хайде, лека нощ :)))