Беше една сутрин в началото на април. Студено. И аз се спуснах по стълбите на един от подлезите. По едно време забелязах нещо бяло на една от стените. Късче хартия с лицето на Кърт Кобейн. Пишеше "In Memoriam".
И го откъснах. После го сгънах и го прибрах в джоба си. Просто ми хареса. Не се смутих,че е некролог. На другия ден пак имаше нов залепен некролог. Чудех се кой ли ги лепи..Някой верен фен на Кобейн...С друга снимка беше. И този го откъснах. На следващия ден пак имаше некролог...така,че ми писна.
* * *
А, Мария ме чакаше пред ресторант "Козирог" ;))
Качихме се горе на втория етаж и седнахме на една маса.Пуснаха музика - попфолк. Какво от това,помислих си. ..."Погледни ме във очите....и кажи,че ме обичаш"...Не можеше да не ми хареса този култов рефрен :)))
* * *
Еви от Варна беше една от личностите,които ме плашеха. Казваше:
-Сега ще ти покажа как се танцува хеви-метъл.
И започваше да си мятка косата нагоре и надолу.Нямаше да спре,ако не я помолех. Имаше дълга коса почти до кръста. Казваше,че зимата е любимият й сезон. И понеже аз не казвах нищо,тя ме питаше:
-Знаеш ли защо?
-Защо?
-Ами,като дойдеш у нас някой път, ще ти покажа.
Не ми се мислеше какво би ми показала.
-Искаш ли да ти кажа? - питаше Еви.
-Ами...добре.
-Когато се изкъпя и излизам с мокра коса на терасата и стоя там доста дълго време. Докато косата ми стане на висулки.
И ме поглеждаше в очакване на аплодисменти ли, какво?...и аз не знам...Не бях чак толкова съпричастна,май...
-Или пък да излизам по хавлия навън...
-Еви,моля те...-молех я да спре.
-Е!... Какво искаш да кажеш??? - и ме гледаше абсолютно учудено.
В нея имаше нещо адски любезно...Нещо любезно-смешно,но и леко сериозно.
* * *
Анто и Юлето от Горна баня. Колеги.
Анто - една глава над Юлето и с две години по-млад. Прилича на един млад Ленин в главата и лицето. Всъщност се казва Антонис и е грък.
За първи път видях в живота си грък,който има чисто бяла кожа,тъмноруса коса и сини очи. Красиво лице и прав класически нос. Като един от гръцките богове. Имаше добре поддържана брада с мустак. Затова приличаше на Ленин. Приличаше на руснак,още повече,че някои му викаха Антон. Всички други - Анто.Като се усмихнеше,винаги ми напомняше на някаква смесица от котарак и Дядо Коледа...
Юлето- неговата жена,всъщност Юлия,и тя нищо общо с Русия. Дребничка и слабичка,като ученичка. С тъмно-червена коса. С много уникално чувство за хумор. Можеше да изронизира така,че никой да не се почувства обиден. Иначе тактична и деликатна. И мила :)))
Много симпатична двойка. Харесах ги още в самото начало.Имаха си дъщеря в трети-четвърти клас.Казваше се Ния. Още я помня. С чип нос и трапчинки,когато се смее. Много,много палава.
Имаха си една кола - Фолксваген,тип костенурка. Много им отиваше. Всяка вечер се прибираха с нея,след като прибираха Ния от близкото училище.
Един ден Юлето ме попита дали не искам да им дойда на гости. Съгласих се.
Качих се отзад до Ния. Потеглихме към "Горна баня".
Анто се засмя:
-Ей, Наде,сега да не се изплашиш...
-От какво?
Юлето се усмихна:
-Нашата къща малко прилича на Вила-вилекула...Имаме си куче, котарак, заек, катерица и...
-...и маймунка - каза Ния и се усмихна.
Тримата се засмяха. Толкова задружно,че ми заприличаха за секунда на седемте джуджета,въпреки,че бяха трима :)
Беше толкова уютно у тях. Чудесно. Никога няма да забравя тяхната Вила-вилекула. Анто каза,че леглото е супер за Юлето,обаче той понеже е по-дълъг и бърка с пръстите на краката си в саксията...Юлето направи кафе в джезве. Навсякъде преобладаваха предметите от индийски магазин. Имаше доста ароматни свещи. Ния си играеше с маймунката, а Юлето ми показа заека. После Анто ме запозна с едрия сив котарак Спиро. Мил и тих. Кученцето Фифи беше по-малка от него и постоянно го лаеше. Спиро обаче хич не й обръщаше внимание. Беше си смешно.
Имаха и двор около къщата. Анто беше наредил бутилки една до друга и се целеше в тях с една пушка със сачми.
Юлето ме попита дали не се занимавам с някакво изкуство. Не знаех как да й отговоря.
Казах й,че ходя на уроци по китара...Тя много се зарадва. Каза,че това е чудесно.
-Верно ли,бе? - ухили се Анто.
Той разказа,че едно време имал дълга коса и слушал метъл. Запазил само двете обици на ушите си.
Пуснаха малко музика. Faith No More, Fun Lovin Criminals...
Не познавах друго подобно семейство.
* * *
Лека нощ :)