"People are lonely because they build walls instead of bridges."
Съжалявам, че не срещнах първо теб. Че не се влюбих първо в теб. Съжалявам, че преди пет години не е имало как да ти кажа същите неща, но с онази ми сила и вдъхновение. Съжалявам, че пръснах толкова голяма чатс от себе си за чужди хора, вместо да я дам на теб - поне щеше да си заслужава. Съжалявам, че не съм те правила щастлива достатъчно дълго време, за да ми повярваш, че те обичам.
Съжалявам, че ти разказах за Надя. Сега не спираш да ме питаш. Изправяш пред себе си като щит, с който да се пазиш от евентуални ексцесии в обичта ми към теб.
Няма. Не си падам по ексцесиите, абсолютизирането.
Съжалявам, че сетивата ми са така притъпени. Искам да те усещам по-силно, искам още и още от теб. Очите и ръцете не ми стигат.
Съжалявам, че не замених религията си с теб, както правех преди за други хора. Не че не заслужаваш, а дори и повече. I just already lost my religion.
Съжалявам, че така добре умея и сама да се правя щастлива.
Съжалявам, че не намирам думи за теб; хубава си. И много повече.
Щатлива съм с теб. Съжалявам, че не успяваш да повярваш колко много означава това.
Съжалявам, че чакаш да срещна любовта на живота си, за да се убедя колко си била права, че ти не си. Не искай винаги да си права. Нито ще я търся, нито ще я поднина, нито ще ти обещая завинаги да бъда до теб - живеем един съвсем обикновен живот и не успявам да вярвам до такава степен в едно или друго. Shit just happen, girl.
Искам просто да сме заедно и да задържа колкото се може по-дълго това спокойно, топло, искрящо чувство, когато те погледна и се усмихнеш.