На кого му пука
Събуждал ли си се сутрин,
влакче на ужасите препуска в главата ти,
празна бутилка уиски до възглавницата
и изгоряла недовършена цигара.
Нощта се стопи в дима,
животът е шега,
но никой не се смее.
Живял ли си някога
сякаш няма да има утре,
кръв капе по пода, но на кого ли му пука,
кой се нуждае от теб,
ти си чужд и на себе си
и това не е шега,
но не мога да спра да се смея.
Алчни гневни хора ме карат
да се лутам в кръг назад,
назад към самотния път,
където се лутам в кръг.
Как искам да опитам отново,
извинете, бихте ли ме водили?
Аз просто искам да опитам отново,
мола Ви, водете ме.
Просто ме хвани за ръка,
как ми се иска...
Давил ли си се някога
в тъмен и претъпкан бар,
барманът не спира да налива, а ти целуваш всеки,
нощта никога няма да свърши...
Конят ми все още е оседлан
и затова все още се смея...
Алчни гневни хора ме карат
да се лутам в кръг назад,
назад към самотния път,
където се лутам в кръг.
Как искам да опитам отново,
извинете, бихте ли ме водили?
Аз просто искам да опитам отново,
мола Ви, водете ме.
Просто ме хвани за ръка,
как ми се иска...