Не е в мен вината
Можеш ли да ми кажеш какво чувстваш,
когато пуснеш телевизора си
и ме видиш да пея през сълзи,
скътавани всичките тези години.
Можеш ли да ми кажеш какво виждаш,
когато разгръщаш списанията,
виждаш ли себе си в мен,
когато четеш тези списания,
когато ди-джеят пусне тази песен,
можеш ли да ми кажеш какво чуваш...
Надявам се, че се чувстваш така,
както ние, когато ни вкара в ада,
можеш ли да ми кажеш как се чувстваш сега,
какво чувстваш, какво?
Кажи ми как спиш нощем,
взимаш ли от онези хапчета като мен,
или се хвърляш върху леглото,
слагаш глава на възглавницата и заспиваш,
защото просто не ти пука...
Как се чувстваш?
И ето, сега те провокирам
и ти чувстваш тази празнота -
защо, как можахме да погубим душите си...
Не чу ли, когато те викахме,
не, няма нищо повече за казване,
ти не трябваше да стоиш настрана,
никой не оставя собствената си плът и кръв така...
Надявам се, че се чувстваш така,
както ние, когато ни вкара в ада,
можеш ли да ми кажеш как се чувстваш сега,
какво чувстваш, какво?
Кажи ми как спиш нощем,
взимаш ли от онези хапчета като мен,
или се хвърляш върху леглото,
слагаш глава на възглавницата и заспиваш,
защото просто не ти пука...
Как се чувстваш?
Трябваше да видя тълпата,
за да разбера, че не е в мен вината.
Люшкащата се тълпа е пречистващия дъжд,
който премахна болката.
Надявам се, че ще бъдеш сам
в милионерския си дом,
ще си заседнал там
със сърце от камък,
надявам се, че късметът ще те напусне...
Как се чувстваш сега -
боли ли те, боли ли?
Как се чувстваш?