Не чуваш ли вече, приятелю, как мравките пеят?
Наведи се отново над тяхната дупка и слушай...
Горчи песента им - и сутрин сълзите им греят
като бисери дребни в сърцето на алчната Суша...
Гласът ти ми липсва. Посред гласовете тъй близки
на мойте другари по слово, на моите братя -
гласът ти ми липсва! На облаци, паднали ниско,
ще пиша: "Гласът ти ми липсва!" - и ще ти ги пратя!
Ще търся дома ти, насила залостен отвътре,
ще дърпам вратите, ще скъсам звънеца провлачен,
до припадък ще блъскам, та дума поне да изтръгна,
ще викам: "Позьор!" и "Страхливец!", а после ще плача...
Като крадла среднощна на твоя таван ще се вмъкна,
ще изровя тромпета захвърлен, праха ще издухам,
и някоя вечер, мъничко преди да се мръкне,
ще застана под твоите тъмни прозорци, и ще го надуя.
Нескопосните звуци на гракащо ято ще литнат -
с тях слуха ти надменен бих искала аз да накажа.
И през смях - за да видиш кой бездарник тромпета е пипнал
може би ще открехнеш пердето и ще се покажеш...
И тогава ще хвърля към тебе тромпета вечерен,
и неволно ще вдигнеш ръцете си, за да го хванеш.
Като златен ще светне, ще заплува през въздуха черен,
а под него ще пеят вселени и океани!
И във тези секунди, в които към тебе полита,
ще извикам: "Гласът ти ни липсва!" - сто пъти ще го изкрещя!
Защото вече отдавна и боговете се питат:
къде е оня, който превеждаше на мравките песента?
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА