Цял ден четене на пиеси...от Камен Донев.
Утре цял ден работа.
Все една и съща мисъл в главата ми. Да се променя.
Да се "стегна" най-после.
Да се попитам [по-добре насаме(пред огледалото)] какво смятам да правя със себе си. Не всеки чете пиеси по цял ден! След това ми се пие чай от коприва,заради желязото...Не забелязвам ли нещо в себе си?В следващия момент:не,нищо подобно, лъжеш се. Вечният въпрос: Има ли изобщо смисъл човек да прави нещо със себе си или е най-добре да се остави на произвола на съдбата?!?
По този въпрос съм 50 на 50. Е затова съм на тоя хал...
Представям си се,пак в София(в Бургас нещо не мога да се "реализирам")...но не онази,която бях. Става въпрос за външния вид. Като си помисля пак как си казвам на ум: "Вземи се,стегни!"
И аз самата незнам на практика какво означава това.
Не,човек така или иначе трябва да живее по някакъв "план", най-общо казано.
Отивам там(в София) и се срещам с необходимите хора. За работа,става въпрос. Усещам студа,много големия студ. Улиците и хората. И пак ми става мъчно за мекия Бургас.
Затова, край на антените. Никакви сигнали повече. Главата - нула номер и точка.
Ще има да се гледам пред някое огледало след това. Пак ще се харесвам. Тогава ще имам само едни очи,които ще се виждат преди всичко друго. Да се науча да гледам хората в очите. Докато им говоря прямо.
Не като сега - едвам се понасям...Дано да се "стегна".
Хубавото е,че не бързам :)