пиша тук, защото пак просто нищо не е на ред
и толкова е черно и лайняно всичко
всъщност всичко-то ми го няма, не е при мен
и си седя в тъпата квартира
и тъпия лаптоп
и всичко е тъпо
и аз затъвам в тъпи френски лайна
и дори не мога да си поема въздух като хората,
и се караме
вече 2ри ден
и знам, че просто трябва да се пусна,
но о толкова ми е тежко и толкова просто не издържам
и се опитвам да се успокоя,
но е толкова страшно и не съм била по-сама и неориентирана
черно и . и дори лекциите, дори разговорите и излизанията не могат да запълнят нещото, нищото, защото нищо няма ще се самопогълна и и и нищо няма да остане
не може ли да дойде някой просто някой и всичко да се промени и всичко да е ок и да не е толкова трудно и болезнено
някой да ме вземе и да ме обича
и да е хубаво и...
изобщо не мога да смеля всичко, което се случва
..........