На тъмно и доколкото е възможно тихо... по малките часове... у дома.
Не знам защо реших, че трябва да пиша. Днес е празник, след хубав вчерашен ден! Отново на работа след няколко месеца, чаена церемония и вечеря с приятели.
Яд ме е, защото исках да си поговоря с теб... това бих могла да кажа и на двама ви, което е странно, защото сякаш с нито единия няма какво да си кажа...хавик за неосъществени желания...
А днес е нашият празник! Четири години изминаха,а аз не знам какво да кажа за тях. Но за щастието се пише по-трудно!
Защо все ме тегли отатък океана, и как стана така, че се събрахте на едно място и двамата- толкова далеч от мен мамка му! А може би всъщност не е мамка му, може би е мамака МУ :)