седя с подредена коса и кръстосани крака в някое забързано кафе и пуша макар че отдавна вече не пуша пред мен чаша чай и празен лист наблюдавам как хората наоколо се движат умело и правят правилни стъпки за себе си от една страна и за човечеството от друга междувременно моите думи са глътнати фотони които не намират път навън загубила съм си телефона номерата всички тефтери имейли компютри книги карти картички и талисмани седя на ръба на света в онова кафе или което и да е друго кафе и плацикам краката си в черния океан сърцето ми е бавно като мед пътят ми изветрял парфюм нищо и никой не достига до мен само чужди снимки по стените и стъпки по пода започнати и недовършени питиета седя неподвижно вслушана в света той пък отдавна нищо не може да ми каже а и аз май не желая да го слушам само дъждът а аз не чакам никого и нищо вратата се отваря и затваря подгизнали чадъри влизат и излизат чаят ми изстива дъждът се превръщат в стъкло и строшава прозореца от устата ми руква тънка струйка мастило и започва да капе в чая от очите ми потича мед и започва бавно и неумолимо да се стича по бузите.