днес и това, и онова, и ден, който започва дълго преди изгрев с чукове в главата и студ, драйфане, все прекрасни неща, не мога повече върху всичко да трупам маргаритки. дрехите ми смърдят на тютюн от снощи, отвратително! и днес обявявам вйна на пушенето. излъгах. толкова много обичам цигарите. за пореден път чувам, че съм <font color=red>изкуствена</font> и няма какво повече да възразя, след толкова много разговори, не искам да обяснявам, а го правя, още повече се оплитам и накрая всичко ми се стяга и спаружва при финалното, триумфално "ами значи не те обичам"
всъщност не ми става тъжно от такива неща. ужасно е да го призная, но искам да ритам в корема и да крещя майнататимайнататиинатеб. представям си го за момент. после се чудя какво толкова му беше хубавото/нехубавото на снощи и накрая с благодарност се захлупвам със Земфира, пак дишам внимателно и на малки глътки, не мога да поемам повече.
и докато мия портокалите отново си мисля, че не, не мога, не искам повече, че просто трябва да се махна. и пак ще ми мине. скоро. шибани тласъци и незнам какво да правя, така че ще се заема с латинския.
благодаря за... за какво да ти благодаря?!
АКО ЩЕШ.