днес като се качвах по стълбите насреща слизаше съседа с кучето си. кучето веднага се вплете в карата ми да ме подуши за поздрав. аз погледнах съседа и казах "добър ден", на което той каза "лора!", което не е мойто име. лора е явно името на кучето, което той искаше да извика, за да не ме души. разминахме се, аз продължих нагоре, той и кучето - надолу. явно кучетата още не са отвикнали да поздравяват. доста се дразня когато поздравявам някого, а той ме игнорира. но може би и кучето така си е помислило за мен като не го подуших.
в стари таоистски манастири (поне селинджер така пише) имало само едно правило за поведение: ако един монах каже на друг монах "хей" другият е бил задължен да отговори със същото.
в интернет има една icq игра с приятното име sumo volleyball. всеки играч оправлява по едно сумистче и се опитва с подскоци да избие топката от своето поле. (за любопитните: http://arcade.icq.com/online_multi_sumo.htm). та в тази игра играеш с всякакви хора от целия свят. сингапур, америка, хонг конг, дори ведбъж попаднах на българин. там отстрани има поле за chat. ако в това поле напишеш "hi" почти всеки път ще ти бъде отговорено със същото. хората с които играеш - срещаш се с тях за минута две, след което и цунами да ги помете няма да разбереш. но всеки път ако напишеш "hi", ще ти бъде отговорено. според мен бог е създал адам, и когато адам казал "hi", във вселената се е получил такъв огромен вакуум, че бог на момента е трябвало да създаде ева. може би затова бог не говори директно на хората, защото се страхува че ще му отговорим със същата сила. според мен велик и свят е не онзи, който е чул бог, а този, който успее да му отговори. май това което истинските поети се опитват да направят: да отговорят на творението с творение.
като че ли първата крачка към поезията е да отговаряш на всяко "добър ден" с "добър ден". втората крачка е да си ти този, който първи ще поздрави. а вече поезия е да кажеш "добър ден", ама по свой си, по-красив начин. а "истинска" поезия е да кажеш "добър ден" на божия езика.
hi.
п.п.
вакуумът, за който споменах по-рано: една умалена версия на този вакуум се усеща след написването на стихотворение, което не бива прочетено от никого. седи си то и вика "добър ден", а никой не му отговаря. а когато му бъде отговорено, поетът може да почива. айде пишете всички и после чакайте отговор. бог е получил своя след шест дни. и седнал да си почива.