една чаша, втора чаша, трета... погледът ми се размазва малко по малко. остава... нищо. картите се обръщат една по една. размешват се още по веднъж и се раздават. вече ме няма. почти. остава само... остават само тя и той. те са. само те могат да ме спасят от... самият мен? или от това. от какво имам нужда да бъда спасен? няма значение. по-добре те - не аз. нека останат... нека бъдат вместо мен. нека поемат ударите на живота. аз само ще наблюдавам отстрани.