Здравей. Мими е. Удобно ли ти е.
Вече ли си ме забравил?
Наистина ли.
Имам нужда да си споделя. Понякога ми е много мъчно. А понякога ... тъжно. Пак много. А понякога ме обзема дивашки-страстно безсилие. Като днес, като минавах покрай кошарите. Като се занизаха сценки пред очите ми от въртенето на волана, примерно. Или огледалните повърхности в блянове. Смели приказки, дръзки мисли.
Забравих да ти кажа, че здравеца ''дето го откъснах се хвана. даже си расте на терасата ... най-спокойно в съседство с филадендрона.
исках да си споделя, че не знам каква марка беше тази запомняща се кола, за някои. Само се оглеждам за бургаска регистрация, но значи не съм те срещнала. Или поне не съм те видяла. Мисля, че споменът ми подсказва, че е тъмно синя. Не знам. тези неща ми бяха много важни преди, сега... даже не съм забелязала.
Ако не съм успяла... исках да ти кажа, че не очаквах, че ще ми липсваш толкова много. Не ми се анализира. усещам се празна и много самичка. Наистина много самичка.
Да се разплача е много безмислено, а ей сега се усещам на границата. Но сега съм така - с много мисли, несподелени.
Сега се усмихвам. Малко ми е тъпо да си говоря самичка.
Нуждая се да знам какво се случва с теб.
Моля те Константине, важно е за мен.
*** *** ***
Писменото слово ме манипулира. Страхувам се да се обадя.