Здравей, М.
Знам,че ме помниш :)
Искам само да ти припомня нещо. Онази вечер,когато бяхме трите - ти, аз и Джеми. Тъкмо ходехме по "Граф Игнатиев", когато Джеми изведнъж си трясна главата по невнимание в една телефонна кабина. Горката Джеми! Тогава се засмяхме ние двете с теб! Много се смяхме, беше си смешно,нямаше начин да си замълчим. А,тя като по-голяма едва се сдържаше да не ни се скара... Болеше я.
Няма да продължавам.
Това е. Помниш ли?...Просто ние,жените Риби, както пише в една книга, колкото и да растем,винаги си оставаме 100% малки момиченца. Вярно е.
Е,не това исках да ти кажа. Понякога много ми липсваш.
Аз си оставам същата малка. 100%.
Ще ми се децата да не стават възрастни.