три хиляди метра над морското равнище,
сгушено откъм слънчевата страна
на Скалистите планини,
има вълшебно царство,
там духа вятър чист
и през облаците блещука бялата звезда на Витлеем,
грейнала през снежното було на небосвода,
микрокосмичен Тибет,
тук още идват самотните търсещи души,
за да вадят злато - богатството на глупците,
или по-истинските съкровища на Майката Природа,
пуснали корен точно както вековните ели,
древното тайнство, към което малцина посягат,
отвъд закрилническите пурпурни сенки
на веригата Сангре де Кристо,
в чийто дипли се е сгушил градецът Крипъл Крийк,
потънал в унес в уханната долина,
отвред заобиколен от зъберите на човешкия ламтеж,
и от по-зелените дъбрави на умислената самота,
от Бога пратен, понякога на ад приличен,
населяван от паднали ангели... и тук-там от някой
светец,
от борци и писатели, каубои и художници,
от срамежливи и горделиви... от измъчени и прокълнати,
но дори и те преобразени от алхимичната трансмутация в
жители на Шангри-ла,
надянал маската
на коравосърдечен тъжен град,
преливащ от вчерашни спомени,
в осмия месец бременен
с още непокътнатите утрешни мечти,
там коне, крави, магаренца с кадифени очи
кръстосват прашните пътища,
там "планинските канарчета" приспиват несретните
със своите трели
там в полунощ е тихо... и страстите са дълбоки,
там суровата смелост е повивана
от смълчаната сила на чуките... на чистия бял сняг
и тюркоазено сияйното небе
блещука, същински златен съсъд
на новата Епоха на Водолея,
открита от малцина, преминали с трепет
Тунела на Времето,
за да чуят ехото на закодиран шепот
в зоната на здрача в съседен Виктор,
в населената с духове Бул Маунтън,
в кънтящия от песни Каньон на фантома,
все отражения на Стоунхендж
там зоркото трето око
ще съзре мъждивите, още примигващи светлинки
на вълшебните обреди на друидите в тяхната
Дванадесета нощ,
там умореният дух се научава да чака
позакъснялото, ала неизменно завръщащо се
заедно с пролетта обещание
на сърцето