Ход
Пея едни и същи песни всеки ден
онези, които ме карат да се чувствам добре,
когато зад усмивката си крия проблем.
Около, над и измежду моретата
имам нужда да съм на върха на планината,
откъдето всичко съзерцавам,
защото тази параноя остарява.
Сега като отворя очите си за новия ден
затъвам в помия
празна чанта с извинения
любовта ми към семейство и приятели,
знаеш, че от тях се нуждая.
Под слънцето, което вече е виждало всичко това
аз съм готов да се откажа
и не мога да повярвам, че отново трябва да ударя главата си в тази стена,
но в малкото време между ударите
ще си поема дъх и ще опитам отново.