а вчера наблюдавах един плъх, който притича през трамвайната линия и се шмугна в едни запуснати храсталаци (навярно присъединявайки се към цялата си фамилия (това пък ми напомня на онази сцена в "Ratatouille" когато бабата стреля в тавана и той пропадна, разкривайки скривалището на колонията от плъхове, които се помещаваха горе))...
иначе песента си е Уайт Страйпс - чудно зареждаща с енергия, защото има много ритъм, ама от онзи резкия. рокът отново ме спасява!