тези дни имаше много мъгла
а днес видях истинска катеричка. да не повярваш как нещо истинско има в тази софия
мъгливо ми е сякак
особено бъдещето
къде отивам
при кого ще се върна
няма да е същото
това ме плаши
всички се правят че се радват.
писна ми от лицемерие.
знам точно кой се радва и на кого ще липсвам.
за другите е все едно
и на мен са ми все едни
докога така
докъде
когато се уморя
ще мога ли
ще има ли какво
и с кой
Господи
умирам от страх, а няма на кого да кажа.