Събуди се до нея и, още обсебен от сънищата си, я запрегръща нежно – така, че само да измърка, без да се буди. Познаваше всяка извивка, във всяка поза, не му трябваха очи, нито думи. Припомни си какво беше сънувал – пясъчни високи брегове, с извивки като нейните, жарко слънце... Скачаше от там, от високо, всичко на забавен каданс, сблъсъкът с водата беше страшен и очакван, и адреналинов – като нетърпеливо проникване на девствен юноша в момичето, което обича. Последвалото потъване трая също така дълго, съпътствано от страха, че не е поел достатъчно въздух - надолу, надолу, надолу – като в утроба, и тъкмо когато помисли, че това е краят, достигна повърхността.
Пожела я.